Киберсекс - Още една мръсна дума от XX век

Инстинктът за размножение прокарва пътищата, свързващи любителите на “веселите картини”. Кои са те? Няма да ги сочим с пръст. Внасяйки безусловно положителни изменения във всички страни на човешката дейност, Интернет влияе и на нашия сексуален живот, и то невинаги положително. Един мой приятел изучи Интернет на работното си място. Много скоро попадна на безплатен сайд с фотографии на голи жени. Решавайки, че е крайно време да се присъедини към благините на цивилизацията, той се свърза с Интернет и в дома си. Сега вече на спокойствие изучаваше харесалият му се сайт, без да бъде изненадан от началството си. След този сайт последва втори, трети, дойде ред и на сайтовете с пароли и платено използване. Приятелят ми бързаше след работа да продължи лова на фотографии у дома. Измисли си и хоби ­ да колекционира красивите жени. Най-накрая откри за себе си света на виртуалния флирт. Интимни часове, разсъбличане в режим on-line, размяна на фотографии и т. н. Процесът все повече го увличаше и все по-късно си лягаше. В офиса всички мислеха, че е завъртял нов роман. Това си беше почти истина, но роман с компютъра, на който посвещаваше 4­5 часа в денонощието, а в почивните дни и повече. Да спрем дотук. Дали моят приятел е извратен? Сам по себе си интересът към порнографската продукция едва ли може да се каже отклонение от нормалното. Да се обърнем към цифрите. По статистика на търсачката Rambler, кодовите думи, “секс”, “порно” и т. н. са присъствали в 53.38 % от питанията. През 1998 г. 10-те най-големи порносайта в САЩ средно са посещавани от 9 милиона души ежеседмично, което е 15 % от 57 милиона американци, ползващи Интернет. Трафикът на категорията “Еротика” на мрежата InterReklama е 40 % от общия трафик. През 1998 г. оборотът на мрежовата порнография е достигнал 9 милиарда долара или 11 % от електронната търговия като цяло. Какво означава това? Като минимум, че моят приятел не е бил единствен в своето увлечение. Може и смело да заявим, че всеки втори байт, носещ се по мрежата по всяко време на денонощието, във всяка точка на света съдържа част от гола жена. С такива постижения не може да се похвали нито една област от човешките интереси. Фройд отдавна ни е поставил печата веднъж завинаги ­ светът се управлява от секса и виртуалният свят се оказа още по-загрижен, отколкото триизмерния, да го потвърди. Малко вероятно е 9-те милиона американци да страдат от сексуално разстройство. Не е бил с отклонения и моят приятел. С една дума, потребителите на порнопродукцията са нормални хора в сексуално, социално и семейно отношение. И това са не просто хора, а огромен брой хора, в мнозинството си образовани. В лицето на мрежовия секс имаме работа с ново явление, може да се каже, с феномен на масовото съзнание. • Къде е секретът Защо хората, чийто еротични желания се ограничават с гледането на безобидните телеверсии на Playboy в съботната вечер, изведнъж се хвърлят да търсят порнографии из Интернет? Ами вероятно стремежа към смяна на партньорката и неговата жена. Днес можеш да правиш любов не само когато и където поискаш, но можеш и да говориш за нея, когато и където поискаш. Само преди век единственото място, където е можело “открито” да се говори за любов, е била изповедалнята на свещеника. Там можело да влезеш и да си приказваш, колкото искаш за сексуалните си прегрешения. Практикували го най-вече католиците. И какво мислите, че правели свещениците докато им се изповядвала някоя млада и красива жена? В това време, някои от тях мастурбирали. Днес всеки от нас може да го прави с помощта на своя... компютър. Влиза в сайд, в който се говори за секс или се показват сексуални картинки, и си представя, че прави любов, а всъщност мастурбира. Ще кажете, че това са плодовете на демокрацията ­ киберсекс, виртуална любов... всякакви сексуални наслади и кой знае какво още, седейки пред компютъра. В нашето столетие сексът май започва с трудовете на татко Фройнд и чичко Август Форел, които разкриват царството на неосъзнатото и реабилитират сексуалността, доказвайки голямата є роля в живота на човека. Сексуалната революция от 60-те години дава голям напредък в междучовешките отношения и довежда до преодоляване на дискриминацията по полов път, до признаване на правилата на гейове и лесбийки. Според изследване, направено в Америка през 1996 година, близо петдесет хиляди американци дневно участват в правенето на киберсекс. Седиш си пред компютъра, останалите членове от семейството ти са в съседната стая и се забавляват с розов сериал, а в това време ти участваш в групов компютърен секс. Само трябва да внимаваш изненадващо да не те заварят по без гащи пред компютъра. Май преди киберсекса трябваше да поговорим за традиционния секс. В днешно време първо трябва да си изясним от какъв пол сме и имаме ли желание да общуваме с противоположния. Следващата стъпка е изборът на обект. После идва ухажването ­ поглед в очите, общуване с глас и при харесване, ухажването продължава. Идва първото докосване ­ телата влизат в допир ­ целувката в началото на предиграта и първият сериозен сексуален контакт, преминаващ към по-сериозни действия. Да не забравяме ерогенните зони: от ушната мида, през гърба, до ходилата на краката. Стигаме до сексуалните пози. Мисионерската е общоизвестна ­ той отгоре, тя отдолу. Другата поза е, когато мъжът е зад жената или т. нар. животинска поза. И още две широко разпространени у нас балкански пози: при първата мъжът тръшва жената, хваща я за краката и светкавично влиза в нея, без да каже дума. При втората ­ ролите се сменят ­ жената яхва мъжа и действа, докато го изцеди като лимон. Ако преди е имало обикновен, традиционен секс, днес в края на двадесетия век вече има кибер ­ или хайбърсекс. Ако преди сме достигали до простичък оргазъм, днес правим кибероргазъм. Има две определения за киберсекс. При първото ­ киберсекс се случва, когато с някого си бърборкате на компютъра за секс. Какво си говорите? Например: сега се пипам по катеричката; искам да го вкараш в мен; ако знаеш колко ми е пораснал и т. н. Това е най-простият начин за правене на киберсекс, съвсем като на секстелефон. Второто определение за киберсекс е, когато посетителите на съответната електронна стая си разменят сексуални истории с цел един друг да се възбудят. Нещо като сайбър “Декамерон”. И при киберсекса стои проблемът с изневярата. Как да разберете дали партньорът ви го прави? Ако забележите, че преди да седне пред Американските сексолози наричат този тип мъжка неуморимост “ефект на Кулидж” по името на 30-я президент Калвин Кулидж. Този ефект се наблюдава и в животинския свят. Достатъчно е самецът да оплоди самката и веднага загубва интерес към нея. Той търси секс, но не и с нея. Появи ли се нова самка, той веднага се “зарежда”. Самецът може да прави това отново и отново. Ефектът е толкова силен, че границите на сексуалните възможности още не са установени. Върху хора подобни експерименти не са правени, макар че сигурно ще се намерят достатъчно доброволци”. В действителност експериментите вече се провеждат в цял свят. Вкъщи и на работа мъжете на планетата прелистват компютърните фотографии на човешки самки, по няколко бройки в минута. И това не им омръзва. Най-надарените изпитват оргазъм 7­8 пъти на ден. В триизмерния свят технически е почти невъзможно да се обслужат толкова жени. Ефекта на Кулидж е една от причините за засилване на порнографията в мрежата. • Интересно танцуват момичетата Да се осъжда подобно прекарване на времето е глупаво, макар и само затова, че такова занимание поне веднъж са имали всички ползватели на Интернет. В защита на виртуалния секс съществуват много аргументи. Възгледите за порнографията в цивилизованите страни станаха по-търпими в последно време. В страните, които премахнаха забраните върху порнографията, сексуалните престъпления значително спадат. Оказва се, че за маниаците е много по-лесно да “изпуснат парата” вкъщи пред телевизора. Мъжете намират в порносайтовете онова, което не им достига във всекидневния живот. Без да ощетяват семейс- твата си те реализират своите фантазии, набират впечатления, за да могат със свежи сили да се върнат в съпружеското ложе. Някои даже експериментират с приятелки направо пред монитора. А всичко, което се харесва и на двамата, то е добро. Мрежовият секс е безусловен изход за хора, които по една или друга причина са неспособни да водят нормален полов живот, например инвалиди или хора с отклонения в секса. По-добре всички садо-мазо да се възбуждат от картинки, отколкото да подгонят с камшици минувачите. Не трябва и да се подценява игровата страна на виртуалния секс. Откровеното, с нищо незадължаващо ни общуване в чатовете стимулира фантазията, позволява да се преживее “идеалният секс” ­ този, който го няма в живота. В мрежата креватите не скърцат, комарите не хапят, презервативи не се носят, няма риск да се заразиш. Виртуалният секс ­ е най-доброто изобретение на човечеството след самия секс. • В системата се появява вирус Както и при всичко свързано със секса и виртуалният секс крие подводни камъни. Повечето от потребителите губят около 11 часа в седмицата, за тях това е като любимия сериал, който не пречи на живота и работата. Почти 9 % от анкетираните обаче признават, че прекарват в търсене на голи жени от 11 до 80 часа седмично, а това вече е сериозно. Да, някои от тях страдат от психически разстройства, мнозина нямат постоянни партньори. След няколко реални неблагополучия човек може да намери себе си във виртуалния секс, след което шансовете му да се върне към пълноценен живот силно намаляват. Нормалният сексуален живот се оказва винаги свеж. Флиртът, ласките, емоциите ­ това, с което човек обогатява другия в процеса на живото общуване отстъпват място на животинския рефлекс. Аналогът с наркотиците се налага сам. Пълноценни членове на обществото отпадат от социума, разрушават кариерата и семействата си. Почти всички изпитват вина, но невинаги могат да се спрат сами. В много страни вече съществуват центрове за рехабилитация за “Интернет-наркомани” ­ хора страдащи от мрежова зависимост. Опасността е в това, че човек предварително не може да каже, ще успее ли да се спре, ако веднъж опита. Четиридесет и девет от петдесет ще могат, но каква е гаранцията, че няма да се окажеш петдесетият? Даже да си успял да преодолееш болезненото влечение към собствения компютър, пристрастието към виртуалния секс може да има други неприятни последствия. Достойнствата на този вид сексуална активност са и недостатъци. Безкрайният поток съвършени женски тела вдига летвата пред реалните женски индивиди. • Как да откажем на компютъра, ако все пак сме в “мрежовата зависимост”? Преди всичко трябва да осъзнаеш, че твоето любопитство се е превърнало в зависимост, с която трябва да се бориш. Най-добрият вариант е да посветиш в проблемите си приятелката или жена си, това засяга и тях. Опитай да поставиш компютъра в спалнята или в кухнята, там където не може да се уединиш. Потърси съвет и в сайта www. onlinesexaddict.com, посветен изцяло на проблемите на “мрежовата зависимост”. Махни порно сайтовете или си качи програма за ограничен достъп. Може постепенно да намаляваш дозата, а може и да откажеш “от раз”. Главното е ­ не лъжи сам себе си. • Вече може да изключиш компютъра Вярно е, че в живота трябва да се опита от всичко, но дори някое парченце да се окаже прекалено вкусно ­ не се увличай. Харесва ти виртуалния секс? Развличай се за собствено удоволствие, но не забравяй за какво си се появил на този свят. Научи ли много нови неща? Сега изключи тази кутия и иди и люби жена си...

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт